Две двойки се влюбват с изящна нежност. Тук няма бързане, няма агресивно преследване – вместо това, бавно и нежно разгръщане, докато всеки усеща чувствителността на другия и инстинктивно създава пространство за нея. Привличането се основава на дълбоко емоционално разпознаване: всеки се чувства разбран, преди да е завършил изречението си, грижат се за него по конкретните начини, по които наистина се нуждае от грижа, и се чувства в безопасност по начин, който е наистина рядък. Това е любовта като убежище.
Романтиката между две двойки има качество на преданост, което е дълбоко трогателно. И двамата партньори са изключително внимателни към нуждите, настроенията и неясно изразените желания на другия. Те си спомнят какво има значение, те се появяват в малките моменти, те изпълват връзката с актове на тиха любов, които с течение на времето се натрупват в нещо дълбоко. Рискът е, че толкова много взаимна чувствителност може да създаде връзка, която се наклонява силно към хармонията за сметка на честността – но когато и двете двойки се ангажират с нежна истина, както и с нежна грижа, любовта, която изграждат, е сред най-трайните, които съществуват.